Този уебсайт използва бисквитки, за да можем да ви предоставим възможно най-доброто потребителско изживяване. Информацията за бисквитките се съхранява във вашия браузър и изпълнява функции като разпознаването ви, когато се върнете на нашия уебсайт и помага на нашия екип да разбере кои секции от уебсайта намирате за най-интересни и полезни.
Информация
Относно регистрирането на
недвижим имот
Българското законодателство позволява на чуждестранни физически и юридически лица да купуват недвижими имоти. Списъкът с документи, необходими за регистрация на недвижим имот зависи от конкретната сделка, но във всеки случай за регистрация на недвижими имоти, купувачът – чуждестранно физическо лице, трябва да предостави чуждестранен паспорт, а ако е юридическо лице – учредителни документи за дружеството. Ако купувачът не може лично да дойде в България, за да оформи всички документи, тогава е необходимо да издаде пълномощно в българското консулство за извършване на сделката и да подпише нотариален акт на лицето, което ще се занимава с регистрацията на имота.
Недвижимите имоти могат да бъдат регистрирани като собственост от момента на издаване на документ „Акт 15“ (Документът, утвърждаващ готовността на обекта на недвижимия имот за въвеждане в експлоатация). Съгласно законодателството на България сделки с недвижими имоти се извършват само на територията на страната в присъствието на приобретателя или негов упълномощен представител (необходимо е пълномощно за сделката, издадено от българското консулство). Всички документи се издават на български език. Има възможност за добавяне на няколко собственика към договора. Списъкът на собствениците се съставя от самия купувач.
Преди да извършите сделка, е необходимо да получите държавна оценка на стойността на обекта от териториалната данъчна служба. Данъчната оценка на обекта обикновено е 50% от действителната цена на сделката. Тази сума на оценката ще бъде регистрирана в нотариалния акт и в бъдеще ще бъде основа за данъчно облагане и плащане на държавно мито. Няма нужда от допълнителни документации като сертификат от ОТИ, извлечение от адресната книга в България и т.н. Нужно е да се получи извлечение от държавния регистър на недвижимите имоти, установяващ липсата на тежести върху обекта (забрана за продажба, открити съдебни дела, изземване на имущество), т.е. за неговата правна чистота. Този сертификат потвърждава, че обектът принадлежи на продавача и също така отразява наличието или липсата на ипотека върху този недвижим имот, разрешаващ правото на използване на обекта от трети лица.
Окончателният договор (Нотариален акт) трябва да бъде нотариално заверен. Компетентността на нотариуса се простира до района, в който се намира продаваният обект. Продавачът предоставя на нотариуса извлечение от държавния регистър за недвижими имоти относно липсата на тежести върху обекта. С участието на лицензиран преводач се съставя правен документ – Нотариален акт. От момента на подписване на този документ, купувачът става пълноправен собственик. След като нотариалният акт бъде съставен, заверен и подписан от двете страни по договора, този документ се предава от нотариуса на районния съд. Съдията вписва факта на прехвърлянето на собственост в Държавния Регистър на недвижимите имоти в рамките на един ден. След това купувачът получава заверен документ за собственост, който ще съдържа и бележка за вписване в Регистъра.
Нотариалният акт е основният документ, който удостоверява правото Ви на собственост върху недвижимия имот. В 7-дневен срок от датата на закупуване на имота (след получаване на нотариален акт от съда) чуждестранните физически лица трябва да се регистрират в общината за получаване на индивидуален код по БУЛСТАТ (Български портал за електронни услуги). Тази операция отнема 2-3 седмици и не изисква присъствието на собственика. В 2-месечен срок от датата на придобиване на недвижим имот и получаване на нотариален акт, собственикът следва да подаде декларация за придобивка на недвижим имот. Декларацията се подава в териториалната данъчна инспекция за бъдещо изчисляване на данъка върху недвижимите имоти и комуналните плащания. В декларацията се дава подробно описание на имота: година на построяване на обекта, вложени строителни материали, конструктивни особености, площ, етажност, покупна цена. Всички горепосочени дейности обикновено се извършват от управляващата компания на комплекса, в който се закупува имота.
Относно издаването на български визи
За да пътувате до България ще ви бъде необходима виза. Собствениците на имоти в България и техните преки роднини, които имат нотариално заверено удостоверение за собственост, имат право да получат многократна виза с общ престой от 180 дни годишно: на всеки шест месеца за 90 дни. При първо кандидатстване за виза собствениците на имоти могат да кандидатстват за едногодишна многократна виза, а при следващи – за тригодишна.
Право на тригодишна виза имат собственици на недвижими имоти в България, техните съпрузи и преки наследници под 21 години (необходимо е да се предостави копие от акт за раждане и/или брак). Трети лица също могат да получат виза въз основа на нотариален акт – в този случай се издава само еднократна виза. Това изисква разрешение за пребиваване, заверено от руски нотариус за необходимия период.
На заседание на правителството на 25 януари 2012 г. бе решено до датата на пълно присъединяване на страната към Шенгенското пространство, България да прилага едностранно Шенгенските правила. Притежателите на валидни еднократни или дългосрочни шенгенски визи, както и разрешения за пребиваване, издадени от страни членки, ще имат право да влизат и пребивават на територията на Република България без българска виза. Разрешеният престой на влизане в България е три месеца в рамките на всеки шест месеца, независимо че във визата може да бъде посочен по-дълъг период.
Относно дължимите данъци
С данък върху недвижимите имоти се облагат всички сгради и поземлени имоти, намиращи се на територията на страната, предназначени за живеене или стопанска дейност. Данъкът се заплаща независимо дали имота се използва или не.
След покупката на апартамента, купувачът трябва да плати данъка от началото на месеца, следващ месеца на покупката. Данъкът се определя на базата на данъчната оценка на апартамента към 1 януари на съответната година. Данъчната оценка на жилищните имоти се определя в зависимост от вида на имота, местоположението, площта, конструкцията и износването и се отчита на данъкоплатците.
Също така, собственикът на имота дължи ежегодно такса битови отпадъци заедно с данъка върху недвижимите имоти. Общият размер на данъка и таксата битови отпадъци е 0,3% годишно от данъчната оценка на вашия апартамент и рядко надхвърля 100 евро годишно. Данъкът се плаща на четири равни вноски до 31 март, 30 юни, 30 септември и 30 ноември. Фирми и физически лица, платили данъка еднократно до 30 април, ползват 5% отстъпка от размера на данъка.